В тази нощ луната си отива, бронзово мъгливо.
Лъчите се протягат мълчаливо, в кометен блясък
назад като раците ще тръгнат.
Небето звездно палто облякло, а е толкова
безплътно със Серафим кръпките зашиват.
В тази нощ демоните лунни, часовници
преспиват и душите с крясък се продават.
И езичен вятър кладите разпалва, не вкусил
плът нетленна.
Като Енох в слънчев облак да се скрия,
че тръните са взели младостта ми
безумна и невярна. ...