Да пееш през сълзѝ е просто дарба
и луд е, който с нея е роден.
Повярвай, даже да не ти се вярва,
понякога си мисля: Не за мен,

е този свят. И се затварям в книга,
превръщам си душата в стих и звук.
И спомена за лятото ми стига
да полетя... на многоточие от тук.

Понякога челичен е капанът,
невидим е и от човек любим,
когато триста дяволи ме хванат,
посяда обичта – да помълчим.

Светът за луди в облаците скрит е,
над някакви си седем небеса
и там са само дъжд и сняг сълзите,
светът е скрит. Мечтите ни не са...

Поспри за миг. Те нека да си лаят.
Обичай, пей, сияй, че свят, не свят
повярвай ми, не ни е нужен раят
и по-високо лудите летят.