Ако говориш - дразни ги гласът ти,
ако мълчиш, си просто темерут...
Изнизва се денят безшумни стъпки
и следва друг. По собствен начин луд.
Светът крещи и никого не чува,
стремежите си погнал с бесен бяг.
В полетата на егото ловува,
без миг покой, за себе си недраг.
Пак ти си грешен - имаш мир и песен,
безименна любов от теб струи
и дразни. Колко дразнещо чудесен
си ти, човече щури! Точно ти! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация