Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих,
трѐска ли ме хвана?
Острата треска̀ от стих
ми направи рана.
Тръсвам яростно косѝ
и ума си диря,
егото ми се косѝ,
да остави диря.
Дълго съвестта си прах
малко ми остава...
Цял живот – на пух и прах...
След смъртта – прослава...
© Надежда Ангелова Всички права запазени