Живейте, нека е кристален купола,
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,
която водим пак сами със страшното
и яростно извъртаме нещата.
И дистанционно в орбита сме лашнати,
сгрешили перманетно двата щата,
че ако пукне волът на комшията,
то мечка и у нас ще затанцува.
Когато си в проблеми, чак до шията -
невидимото, хич не съществува.
И кондензат от страховете дишаме
и в миша дупка паника ни свира.
Поетът пак самотен и излишен е -
той клада е. Изгаря...Не умира.
И търси смелост и надежда, в грешните
уверен е, че Господ им помага.
Ако без купола сте и го срещнете -
надявайте си маските! Веднага!
© Надежда Ангелова Всички права запазени