1
Едно щастливо щастие решило,
че е нещастно – и унило,
въздъхнало с тъжовен глас:
- Какво нещастниче съм аз!
Дочула го, от где незнайно,
целта – прокраднала се тайно
и тихичко откъм гъба,
вселила му се тя
в духа.
И ето, тъй, от памтивека,
целта със щастието крета... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация