Сложи изкуствена усмивка,
крилете си позакърпи,
сипи си нещо силно –пивко
и пак в живота се впусни.
Вземи от слънцето жарава
да те притопли в мрачен ден.
Мечтите, (ако ти остават),
понапудри. С изкуствен тен
илюзиите издокарай.
Падни-стани, падни-стани.
И черногледството разкарай
и чакай по-красиви дни.
Дано на уличката твоя
се спре накрая слънчев лъч
и щастието на завоя
да те пресрещне. И без злъч,
без болка, страх, вина, досада
да се усмихне твоят ден.
Че само мъртвите не падат.
Ти ЖИВ СИ, щом си повален.
© Нина Чилиянска Всички права запазени