Нашето момиче вече е Голяма!
Отдавна тя не скача на ластик и на дама.
В книгите се рови, из нета все сърфира,
има си тревоги, дето никой не разбира.
Планове чертае, целите си гони,
a до вчера с шепи хапваше бонбони...
И, макар че баща ù не ще да си признае,
времето неумолимо бръчки по лицето вае.
С празник да затворим страничка, която
със знания основно напълни ù главата.
Девойката завърши... за празнуване е време.
Семейството приканва:
“Хайде да се събереме!”