От толкова прегъване поканата,
по ръбовете май чернилка хвана.
Каляските са само за избраните –
по балове не канят парцалани.
И феята е нейде запиляла се,
кой знае из кои усои лута.
Дори да те поканят те на бала си,
все някак ти си в ролята на шута.
Или насила пъхват те в ливреите,
сервилната усмивка ти е чужда...
Ако лакейски царски си живеете –
по баловете... Хайде, няма нужда!
Ще си седя ей тука, до огнището,
и ще разделям пепелта от зърно,
ако продам душата си за нищото –
дори и принц не може да я върне.
© Надежда Ангелова Всички права запазени