Аз пресипнах от нощ
и със вятър привикнах.
Гръмотевичен зов
на врата ми увисна.
И надвикала времето,
слепешком се изправих,
а ключът от бараката
май у някой забравих...
Избледнях от умора.
В пародийния ден
тебеширени хора
се тълпяха край мен.
Аз извиках дъжда
и се смях със водата.
И бемолно запях,
и се слях с тишината...
© Геновева Христова Всички права запазени