28.04.2009 г., 8:11 ч.

Хаос 

  Поезия » Философска
667 0 2
Безмълвни хора или жлъч насипна,
остаряла мъдрост като плевел никне,
изстрадал глас, купешко здраве,
прерязан вик на сладкогласен славей.
Отрязани гори и замърсени почви,
запуснати земи и смрад нарочна,
животни минали в отвъдното...
Къде във тоз сумрак е бъдното?
Човекът обяви се за всевишен.
Тук коментарът е излишен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Биларева Всички права запазени

Предложения
: ??:??