В хаоса на дните се лутаме.
Тичаме. Спираме.
Все нещо търсим.
Има ни, няма ни...
А не осъзнаваме, че прашинки сме.
Минаваме през дните.
Просто така.
Замисляме се понякога.
Друг път време нямаме.
Какво ли имаме тогава?!
Недоволни се прибираме .
На другия ден пак, изпълнени с надежди, излизаме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация