Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда.
Надянал бе ината – до уши,
светът страхливо уж не го поглежда,
а му завижда... Дребнички души,
извадиха парчета плат, иглите,
скроиха дреха (е, надве-натри),
а той от всеки поглед любопитен,
иззад смеха надникна... и се скри. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация