8.10.2021 г., 11:56 ч.

Hасън 

  Поезия » Пейзажна
256 2 11

Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.

 

Тупна кестен в листата, подплаши,
котка шарена. Скочи дори.  
А октомври с чадър и гамаши
вест от вчера на завет гори.

 

Мокри жици и къщи, и клони,
лист отронен,  улукът тече.
Вятър леден брътвежите гони,
на подгизнало сиво врабче.

 

А небето на буря се въси,
само луд и поет са навън.
Търсят те безуспешно дома си,
който виждат, но само насън.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??