Хавайска приказка...

(поема)

...а цяла нощ Стихията ни мята

по хоризонтите – от бряг на бряг,

но сутринта пред „Рая на Земята”

развяхме сънни корабният флаг...

Една ранѝла, стрелкаща се птица

на мачтата за малко се смирѝ,

а Слънцето изкочило – с жълтица

във утринната свежест я дарѝ...

Невероятно синьо е небето,

а Океанът: още е по – син...

... А Островът пред нас е -- и чието

привличане е с чар необясним!...

Разнася Вятър облаците бели,

разхвърля бавно по брега вълни,

и тук стихии диви са лудели

в нощта на угасените звезди...

Щом утрото подпърли Океана

полъхна тиха прелестна тъга –

и ставаха вълните все на пяна

преди да се разбият във брега...

... Здравей Хавай!... Уелкам!... И „алóха” – *

в красиво утро, сбъдната мечта!...

И в прелестната своя суматоха –

грабни ме в необята на Страстта!...

Смутен очаквам твоите момичета

с чаровен тен катó „ кафѐ о`лѐ ”:

и със гирлянди от цветя накичени,

и свежи като „ ново божолѐ ” **

... Назад в Безкрая чезне необята,

към мен върви Чаровница една –

тя по – красива е и от цветята,

но с мамеща далечност на звезда...

Пред нея вятър разпилял желания

с феерия вълшебна от цветя,

пилее закодирани послания

от чудната фиеста на страстта...

Защото по тропическите острови

и Времето е със забавен ход,

и се живее весело и просто,

а любовта е: начин на живот.

За ветровете ширини любими

вълните блъскат островния бряг –

сърфистите по тях неуморими

се носят със неспирният им бяг.

А в полунощ по Ловните полета

ще дойдат всички Стари боговѐ

и не една потънала корвета

ще търси тук спокойни бреговѐ...

... А Залезът в Хавай е ритуален

в мигът когато с луди светлини

на хоризонта вятър заиграл е

разбунил океанските вълни...

И гледката е толкова вълшебна,

че помниш я поне един живот:

божествена, магична, извънземна

с космическият нѐин произход...

... А случва се: в един пореден тласък

там Слънцето допре ли до вълна –

зелен да е последният отблясък

преди да мине мълнийно в нощта...***

... Една далечна плачеща китара

протяжно стене във испански строй –

навярно някой, нейде, изневяра

опитва да лекува със запой...

(Да би могъл сега да ме попита –

о, бих му обяснил, че няма как:

това, което с чувствата отлита –

със нова страст да се завърне пак!...)

...А аз по плажа тръгвам си с Онази

Чаровница, където и да ѐ --

животът ми омесва се с фантазии,

та за това не питам: „Накъдѐ?...”

Така навярно раждат се легендите

моряшки за крайбрежните жени,

разказвани по кръчми от последните

моряци оцеляли във беди...

... А Островът полека се събужда

и гаснат светлините на нощта,

и с идващият ден сега възбужда

се обичайната му суета...

И цялата красива алогичност

обсебваща във градският пейзаж –

Полѝнезийската му екзотичност

е смесила със моден камуфлаж...

Красиво – агресивните реклами

са денонощно винаги нащрек –

илюзии предлагат и измами...

Все пак сме : В Двадесет и първи век!...

Понеже баровете не затварят

и просто въртележка са безкрай,

във утрините ранни в тях отмарят

любители на нощния Хавай.

Мъжете се заглеждат отегчени,

разсеяни, не виждащи почти,

че и флуидите са уморени

от толкова разголени жени...

... но във Хавай легендите са живи,

илѝ пък оживяват през нощта,

когато хиляди жени красиви

облечени предимно със цветя:

изпълват улиците и площадите

и плажовете с плискащи вълни...

... А страстни са във полунощ наградите

раздавани от младите жени...

18.03.2017. Едно време в Хавай

*алóха: е най -- известната дума в Хавай. Може

да означава и ”здравей”, и „довиждане”.Също така

може да има значение на „любов” и „обич”.Използва

се и в различни комбинации. Поради многозначителността

и популярността на думата, и Хавайските острови

често се наричат: Щатът Алоха.

**”Новото Божолѐ”: (Божолѐ нуво) е червено вино от

френсикя регион Божолѐ в Бургундия.Младо вино, което

се пуска за продажба само 6 седмици след края на

гроздобера.Изнася се по цял свят: свежо младо вино

с плодов вкус и розово – виолетов оттенък.

***последният залязващ слънчев лъч за части от

секундата може да стане зелен, като зелена мълния.

В моряшкия фолклор се говори за „Зеления залез” и за

щастие очакващо всеки видял го.

Но той се случва само на 1000 год. веднъж!...