Някой ден ще си тръгнеш, животе, от мен
във торбица препасал - през рамо,
уморен от въздишки и бягове тлен -
ще остана в душата си само...
И безмълвно ще скрия в далечна звезда
светлинка от мечтите си ярки
и ще чакам рождение – в нова съдба,
от любов споделена и жарка...
Ще си спомням понякога в сънища пак
болки прежни след тежки разлъки,
от приятелска дума - човешкият знак,
съхранил ме в тегоби и мъки... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация