Хей, време чуй горещата молба и за миг поне поспри се
и ти стрелката жестока, неуморна на живота,
укроти се защо свежестта на лицето ти така безмилостно ограби
да заличиш кръговете тъмни под очите ти така забрави
Но време знай, че сърцето съхранило е красива младост
и чака търпеливо неизживяната човешка земна радост
забавено работи и не крия, но пак продължава да тупти
пренебрегвайки годините изминали, то силно все гори
Хей, време приеми и погледни по-силна от теб е любовта
слабостта ти е, че си без душа и как да усетиш нежността.
Примири се, откажи се минути бързо да броиш и разбери
няма да успееш запомни, на тази истина ти се поклони.
© Даниела Петрова Всички права запазени