Хлапе, не хвърляй камъчета бели.
Не помагат.
Ще се изгубиш в тилилейски пущинак.
Светулките с фалшивите фенери
ще мигнат два пъти, а после - мрак.
Учи очите си на тъмнина.
Да виждаш совите, чакалите, скалите
над мъртви махали, останали без имена.
Да виждаш извора в следата от копито
на някоя съвсем загубена сърна.
… И кръчмата, където страстите кипят...
След пета чаша, всичко ще е мътно
и римите като винарки ще те връхлетят...
Хралупата на думите е толкова уютна.
© Георги Динински Всички права запазени
Свършиха ми камъчетата, а и не мога да намеря пътя наобратно
до хралупата с думите.
Гуш,
Катеричка Рунтавелка ;о)