От прегръдките на топлия ми сън

ме изтръгна детски вик навън:

М-а-а-а-м-о-о-о!

Колко болка, страх и самота

криеше се в детската душа:

М-а-а-а-м-о-о-о!

И обреченост и пустота,

счупила покоя на нощта.

Този вик с безмилостна ръка

сви на топка моята душа.

Как така, защо, къде, кога

толкоз отчаяние побра

детската, невинната уста?

Имаме ли право да заспим,

зад стени от сън да се спасим,

щом дори едно дете до нас

вика с ужасяващ плачещ глас:

М-а-а-а-м-о-о-о!