ххх

14.05.2010 г., 0:46 ч.

Поезия » Друга

478 0 1

Живеем в тихо отчаяние

с парализирани мечти.

Далечно Северно сияние

единствено насън блести.

Душите - сиво татуирани

от делника ни - луд артист,

оловно някак си гримирани

във цвят опушен аметист.

Желанията ни безкрили са,

удавени във самота.

И само в точица на ириса

проблясва цветна красота.

И ако можем да рискуваме,

да грабнем нейния възход,

то значи още съществуваме

напук на целия живот.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

LeChevalier (Тошко)

2010-06-11T13:38:12+03:00

Хареса ми мнимият парадокс в последната строфа, а също и картината с опушения скъпоценен камък във втората.