Ръждивото пространство тихо стърже

в душите ни, преситени и слепи,

успява с обещания да върже

мечтите. И болки да прилепи

отляво, там, където в спазми глухи

сърцата ни отчаяно се борят.

Съветвайки ни, философи кухи

безсмислено със истината спорят.

И чувствата за следващото Утре

в агония се гърчат на земята.

Реалността със разкривена мутра

диктува правилата на играта.

А ние питаме къде сгрешихме,

ще можем ли в оставащото време

с горчилката, която не допихме

да се простим със смазващото бреме

на упреци, закани и обиди

и влюбени да паднем на колене.

Когато наближи да си отидем,

парче Любов на Оня свят да вземем.