laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
31.12.2011 г., 12:23 ч.

ХХХ 

  Поезия » Друга
876 0 8

Нощта е черна и дълбока

като прозявката на куче.

Луната броди без посока

и чака нещо да се случи.


Щурците свирят тъжен блус

и сенки тихо се прегръщат.

С един замислен автобус

унило се прибирам вкъщи.


Отварям входната врата

и твоето отсъствие ме среща.

Здравей, съквартирантке Самота !

Изглеждаш ми умислена от нещо.


Ела, да пийнем с тебе чашка-две

и да погалим прашната китара.

Животът крета как да е,

а делникът е кранта стара.


Единствено в съня ми син

любимите очи пак с обич греят.

До мен си ти и моят син...

Тогава ми се струва, че живея.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??