orisia (Ния Младенова)
9 11
6.10.2012 г., 23:12 ч.

ххх 

  Поезия » Друга
1221 0 2

Ако приятелството значи нещо,

обади се!

Аз звънях, звънях, но уморих се!

Все първа ръка да подавам,

все на другаря добро да направя.

 

 И все аз сама да оставам,

сама да се радвам,

сама да си страдам.

Сама със себе си да бъда приятел,

а уж приятели имам, но само аз съм приятел.

 

Колко  пъти обадих се, просто така!

Да те попитам добре ли си

и да ти чуя гласа.

Колко пъти обади се - нито веднъж!

Телефона ми знаеш ли, нямаш нужда, задръж!

© Ния Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така го усетих,така го написах!Всъщност,не точно така го усетих,но не искам да задълбавам.Даже нямам ясна представа защо изобщо го публикувах,защото за мен самата това не е поезия,но в момента,в който го писах не мислех за това.Вие имате ли някакви идеи в каква да бъде поднесено?Може би като разказ за приятелството,предателството,самотата...
  • Защо сте подредили това като стихотворение?
Предложения
: ??:??