ХХI-век  след Христа...

Светът се е побъркал,

Светът е пощурял,

не вярва вече в щъркели-

тъй много остарял...

От мании обсебен

се смята за Пророк-

in vitro прави бебета

и мисли, че е Бог!..

Към лястовици бели

той няма интерес,

дори ги би отстрелял

и препарирал днес...

Понеже вече сбъднати

са толкова неща,

не вярва във Отвъдното,

дори и в Чудеса!..

В Небесните пътеки

е тръгнал...Но къде?..

Там Бог не пуска всеки-

догде е жив поне!..

Рисува шизофренни

картини и така

твърди, че бил изглеждал

живота ни сега;

и щрихи неизчистени

вместо автопортрет,

а с редове безсмислени

се прави на поет...

...Човешката си памет

по камъни четем

и тъй не се забравят,

и страст и реквием...

А в памет дигитална

как  можем съхрани

и Вярата сакрална,

и делничните дни,

с които да разкажем

за нашия Живот:

за Любовта, а даже

и за самият Бог...

...Ще ни забрави Времето

в припряният си ход-

без опис на проблемите,

дори без  Е п и л о г...

Коста Качев