"Развива се, развърта се спиралата,
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс
Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря.
Безплътен шум се носи по каналите,
а портата на входа се затваря.
Сърцето ми, безжично омотано,
разпада се на малки електрони.
А болката от бликащите рани
превръща самотата във агония.
Светът ми се руши неумолимо,
затънал в анемична виртуалност.
А повеят на идващата зима
напомня за суровата реалност.
Безрадостно се нижат часовете,
в далечна ефимерност е мечтата.
Безплодни думи, празни са ръцете.
Домът ми е превзет от пустотата.
Надеждата се крие във скалите,
дълбоко във недрата има зрънце.
От пепел заличени са следите...
Притихнал във тъмата, чакам... Слънце.
© Йордан Илиев Всички права запазени