Alex.Malkata (Алекс Малката)
29 675
30.05.2017 г., 17:46 ч.  

Химера от мрак 

  Поезия » Друга
1187 10 22

Аз съм сянка на риф и вода измълчана,

морска пяна със дъх притаен,

нощен плач на жена от тъга разпиляна...

И е лесно да тръгнеш от мен.

 

Аз съм зъб на вампир и око на акула,

сън пропит със отрова на мак,

оная покрита с бръшлян и прокъ́лната кула,

във която никой не се връща пак.

 

Аз съм писък на струна, сълза на сърна,

и безбройни "обичам" нечути...

Аз съм кънтяща, с лилави очи тишина

и изпълнени с вечност минути.

 

Аз съм кръпка от облак, сърце на вулкан

и в гърдите ти капка живак,

аз съм вик на съдбата, сред подобните сам...

И химера родена от мрак.

 

Аз съм път от забрава сред хаос от дъжд

и мастило протекло от ада...

Върни се при мен още само веднъж

и научѝ любовта да не страда.

 

25.05.17

Алекс (Малката)

© Алекс Малката Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??