3.12.2016 г., 22:01 ч.

Химерно безсмъртие 

  Поезия » Друга
238 2 5

Като вълци дните се озъбват

и глозгат календара ни до кокал.

Вечерите страшното поръбват

със мислите на древния Софокъл.

 

Тъй годините ни стават скелет

и в миналото ни назад остават.

Нощем спомените ни ги стрелят –

завинаги със тях се те прощават.

 

Все напред със вълчите си нрави

химерното си бъдеще градим.

Криви ли сме, Боже, или прави,

но за безсмъртие се пак редим...

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??