Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
5.07.2024 г., 19:09 ч.  

Хипотеза за строежа на пирамидите 

  Поезия
189 6 8

 

ХИПОТЕЗА ЗА СТРОЕЖА НА ПИРАМИДИТЕ

 

Навярно във предишния живот

строил съм пирамидите в Египет,

защото помня колко тона пот

пролях тогава в тамошния припек.

 

Обектът беше пусков, срокът – къс,

и бригадирът, светнал триста грама,

ще ви завра – ни вика – в кучи гъз!

Проваляте строежа, ваш ’та мама!

 

Ний мъкнехме – сто хиляди в едно –

да бяха дали барем десет кинта…

А фараонът, бял като платно,

позираше на скулптора за Сфинкса.

 

Не камък. Не мамут – сто тона слон,

умрял в пустинята – Богиня глуха.

Ний бачкахме за тоя Фараон –

или за оня, който спря да духа.

 

ЗКПЧ-то, зъл по дух и кръв,

точкуваше ме, сякаш съм калинка.

Доклад ни чете – кой от нас е пръв –

и кой от бач скатава се и линка.

 

Опъвахме каишите – без дъх,

но до върха бе все така високо.

Веднъж да го достигнем този връх,

и ще го сринем! Вервайте ми, споко!

 

А лозунгът бе – „Дайте да дадем!”

И давах аз! – слепецът в мен прогледна –

там Клеопатра мажеха със крем,

а в мен ръмжеше кучето му недно!

 

В неделя, помня – случи се веднъж –

олабихме жестоката сиджимка! –

то бяха мълнии, то беше град, парчета, дъжд! –

арменецът Бедрос ни щракна снимка.

 

А снощи, късно, някой пална свещ

и стих написа в тайната си книга:

„Ний вдигаме го тъпия строеж,

но всъщност той нагоре нас издига!”

 

Ний спазихме го, пусковия срок –

и тъкмо бяхме седнали да пушим,

започна да се кърти блок след блок –

със мен умряха двеста-триста души.

 

Какво запомних миг преди това? –

с ужасен рев се сринаха мамути,

пази се! – някой тежко изрева,

а после Пирамидата се срути.

 

Жена ми плака с кървави сълзи –

като че ли съм Сакс-Кобург и Гота.

Не ме боли, тъй както ме мързи –

аз гледам фараонски на живота!

 

С калинките на припека лежа,

след своя Господ ходя по баира.

Как да повярвам в древната лъжа –

човек – дори добре да е – умира?

 

Дано животец Господ ми даде –

да си почина, че ако ме питат,

от бачкане до гуша ми дойде,

когато бях строител във Египет!

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Величествено, монументално вдъхновение като дворец на хилядолетната мъка на човечеството!
  • Няма такава поезия!
  • Какъв паралел между Пирамидите в Долината на царете и ко(смическата)мунистическата чиния на връх Бузлуджа!
    Поздравления, Валери!
  • Необозрим талант си, Валери! И аз ти свалям шапка, с риск да слънчасам от жежкото слънце! Ще рискувам за теб, няма как!🥰
  • Няколко пъти го прочетох и пак ще го чета...
    С каква лекота се лее словото ти... въпреки моголикото вдъхновение...Шапка ти свалям! Браво!
  • Велико!
  • Валери, да ти кажа, че аз бях върховна жрица на Бастет по онва време. От тогава изминаха няколко хиляди години и един куп прераждания, но и до ден днешен продължавам да си си обичам котките.
  • 😀😃😀 г-н Станков,точно от прочит на такава творба имах нужда. Прекрасна вечер на всички!
Предложения
: ??:??