Хищно слънце
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха...
В короните дървесни после тихо
приседнаха на божии ята -
и в корена на земната снага,
пролазиха по змийски, и се свиха...
а слънчевите устни се забиха
в настъпилата горска тишина,
увиснала по изгревните щрихи,
преди с вика на похотна жена -
зората като кучка да извика,
усмихнатото синьо на деня...
© Нели Господинова Всички права запазени
"преди с вика на похотна жена -
зората като кучка да извика,
усмихнатото синьо на деня..."
добър...оргазъм