ХЛАПАШКА ПЕСЕН
... дали защото вечер тишината със пухкави безмълвия ме гали,
и всякоя минута ми е свята – да скитам сам във варненския залив,
да си премислям щяло и нещяло, каквото преживял съм го до днеска,
със присмеха, че тленното ми тяло ще се превърне във абсурдна фреска,
че някой въобще от мен ще помни – дори един единствен стих! – за спомен –
пиян сархош и вакх, щастлив бездомник, нахлул при вас неканен, вероломен,
с надеждата, че утре две-три бири ще пийнем пак на Седмата ми пейка,
преди вдън поетичните делири душата ми – самотна! – да офейка,
син на Светата Истина – и глума, по-чист и от хлапе – ще си призная! –
бях адски ваш във всяка своя дума! – в безмълвиците светли на Безкрая.
29 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 21, 20 ч.
© Валери Станков Всички права запазени