29.03.2013 г., 18:10 ч.  

Хляб 

  Поезия » Друга
593 0 6

Корава съм
като изсъхнал хляб,
оставен слънцето да го препича.

 

Изгубила съм
своя аромат
и кучетата сити не привличам.

 

Напукана съм,
като старостта,
от бръчките която ми прозира;

 

да ме удариш
леко със ръка -
в трохи ще се посипя да събираш

 

последния ми смисъл -
мъдростта.
Със него ще нахраня някой гълъб

 

да има сили,
литнал към стреха,
в гнездото свойта челяд да измъти.

 

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

  • Литературен свят, 2019, бр.114, февруари
  • Литературен свят" брой 16, януари 2010
  • В-к Уикенд 31 януари - 6 февруари 2015
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??