Хляб

Хляб ни дава майката земя,

от малко зрънце го отглежда тя.

Топли го със сняг през зимата,

за да покълне то през пролетта.

Ще узрее и наедрее през лятото,

жътва, мелницата и ето брашното.

Лято там нейде в България, в полето,

пее тъжно млада жътварка, жъне така.

Слънцето грее жарко от небето,

житото трябва да се ожъне сега.

В люлката плаче малко дете,

приглася на мама малко гласче.

Хванала здраво тя сърпа в ръка,

жъне и пее, работи от сутринта.

Работи сега сама и пее с тъга,

няма го вече любимия й, съдба.

Моли се на Бога от сърце и душа,

да довърши и прибере житото на сушина.