ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа,
ракийцата дори не му люти, опъва скришно плоската шишичка! –
и со̀бата на печен хляб дъхти! – с най-сладката препечена коричка,
търкулнала синията, след миг трикраките ни столчета нарежда,
и трепкаше в кандилцето светлик – искрица блага обич и надежда,
а баба покрай топлия месал реди солчица, сиренце и лучец –
такъв самун не помня да съм ял! – и няма за кога да ми се случи,
и днес, щом купя хляба си в зори, из паметта ми свято грейва баба! – ...