Двоичен свят - едно и нула,
до нано пътят е скъсен,
мисъл в Терасвят се щура
и лудва с Гигаскорост в мен.
И робско, робото- , безмерно
и Космос, и ядра ора
и тъй съм усремен химерно,
че нямам време да се спра.
Едва за страничката лична
си крадвам мигче за игра.
Любов на крак е синтетична.
И все ме гложди - Докога?
© toti Всички права запазени