Хора бяха, чувах ги –
нищожества, обвити в скръб.
Невидими, усещах ги –
никога не падаха по гръб.
Отчуждение ги тласкаше
и пиеше сакати умове.
Съмнението властваше,
заченало ненужни страхове.
И падаха, но се крепяха,
един друг си протягаха ръка.
Все бягаха и се продаваха,
узверели, се тласкаха в калта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация