Хората...грешките...
Играта със пешките...
Силни и слаби
с преплетени саби...
Търсим, намираме,
но рядко се спираме...
И рядко разбираме-
живеем, умираме.
Един път живеем,
живота не смеем
да хванем в ръцете.
Грешно, а? Вие кажете...
А още по - грешно
и глупаво, смешно,
още по - страшно,
безцелно, опасно
е туй дет' умираме
редовно. Презираме.
Чакаме нещо?
Студено, горещо?
Май не разбирате?
Живейте, умирайте...
Но днес го правете...
Днес хора бъдете...
Днес всичко е знайте,
днес бъдете, мечтайте,
днес. Друго не, няма.
Вчера и утре?
Това е измама.
Това са ви грешките,
онези..."човешките",
не искате малко
истина...жалко...
И щом се обърнете
назад, за да зърнете,
ще видите времето
пропиляно за бремето,
което сте случили,
и нищо получили,
ще кажете: -"Живота...
не търсих охота...
Мигове няма,
само измама,
че нещо направих,
че живяж, че оставих
ценности там
във оня голям,
голям, недовършен
пъзел - живота.
И грешната нота
разбра, че си хванал,
че много си искал,
но без нищо останал.
Късно е. Вече знаеш...
Вече далече мечтаеш,
вече ти липса и искаш
живота във длани да стискаш,
но вече изиграни са пешките...
Е...хората...грешките...