Сребристи мъгли запълзяват,
секват на лятото песента,
плажът с брега опустяват,
там разполага се еснта.
Останало само, море,
сърдито надигаш вълните,
брегът опитва да те спре
с озъбеното лице на скалите.
Но, ти, своето си искаш
ден и нощ с прибоя,
огромна мощ разплискваш
победата да бъде твоя.
Да заличиш на хората следата,
забравили за добро и надежда,
затрупали с боклуци земята,
живеещи в завист и ежба.
Спри, Море! Не се сърди!
Виж децата тичат,
по пясъка оставят ти следи
и много, много те обичат.
Те са звездата в небето,
показваща пътя към Рая,
където е лято, където
слънце грее до безкрая.
© Никола Яндов Всички права запазени