3.10.2013 г., 21:21 ч.  

Хоро І 

  Поезия » Друга
512 0 5

Душата ми подскача
с криле на пеперуда,
захвърлила безсрамно
разкъсана тъга.
Оглежда се във извора
на своите заблуди
и къпе се в надежда
и бяла светлина.

Душата ми е свежа,
душата ми е луда,
от наркотика радост
душата се опи.
Любовно се отдава
с младежка непринуда,
изтрила в паметта си
болезнени следи.

Не ме дебни зад храста
дали ще се препъна
и в извора-заблуда
дали ще полетя.
Ела играй със мене;
докоснати от чудо,
ще прекроим съдбовно
до влюбеност света.

 

 

Публикувано в Литературен свят БРОЙ 140 СЕПТЕМВРИ 2021

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??