14.06.2019 г., 12:32 ч.

Hося в мене Човешкото... 

  Поезия » Философска
608 14 14

Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.

 

Из калта разни грешници,
си загубват галошите.
В църквата палят свещници
и добрите и лошите.

 

И изгубих се в кишата,
все са зими сезоните.
Дявол, ако опишете,
паднал ангел в каноните.

 

И преплитат се дните ми
и разплитат се нощите.
Ангел бял съм в мечтите ми,
а наяве – от лошите.

 

И библейски кодирано,
в правотата на грешките,
като дявол гримирано,
нося в мене Човешкото...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??