Летя, летя!
Над много друми и светове в безкрая.
И собствен свят си построих.
Далеч от всички храм си сътворих!
Бял и лек като коприна!
От хиляди звезди озарена!
И моята душа е лека!
Тя от много болка изтъня!
И от тъга в тялото ми остаря.
Дай, боже, на всеки!
Храм с ангел да построи!
За своите деца да бъде пример!
И душата си готов да сподели и прероди!
© Мина Конарова Всички права запазени