yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
29.10.2018 г., 11:02 ч.

Храм за бедни и самотници 

  Поезия » Философска
890 10 12

Обичам невъзможните неща,
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.

 

В таванче малко, скрито от света –
да идваш там и да си тръгваш,
и дълго да ме топли във нощта
на любовта ти парещият въглен.

 

Да гледа – ако може – тя на юг,
и северът да ме прегръща – топъл.
Разрошени петунии – без звук,
към мен да кимат сутрин през стъклото.

 

Среднощ – когато есента фучи
и в златоткани листопади плува,
да мога само в твоите очи
със лунни жерави да потанцувам.

 

Така навярно се пристъпя в храм –
в душа, която взели сме под наем.
И никога не може да си сам,
защото Господ Бог ти е хазяин.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??