Христо Смирненски

Ти пак гледаш във витрините на големия град,

а там са те, отразяват се в тях детските личица.

Сив и студен е той за бедния, а светъл за богат,

видя пак малките гаврошовци, едни бедни деца!

Очите им малки светеха срещу лакомствата,

наредени сладки и соленки на витрината.

Те гледаха ги с мечта и една голяма тъга,

гледаха, гледаха и продължиха си по пътя.

Ти пишеше словата си някога с много мъка,

с изпълнена душа с болка и голяма тъга.

За Животът нечестен изпълнен с борба,

за едни хора бе той майка, а за други мащеха.

И сега пак от небето редиш свойте слова,

за свойте братя българи пишеш от душа.

Те пак са пред бляскавите витрини, деца,

твоите гаврошовци са сити само в съня!