popolo (Илиян)
214 129
4.03.2020 г., 0:25 ч.

Художникът 

  Поезия » Друга
1055 7 4

Усмихната, година след година
старостта рисува по лицата ни,
извайва гримаси от глина,
и сводничи на самотата.

С харем от спомени тя скита
и се държи като деспот.
Погледнем ли я във очите,
сме вече нейни доживот.

И счита тя за свое право
да ни изисква вярност, щом
стрелките бавно ни стопяват
и ни осъждат мълчешком.

И смее ни се тя, че влачат
стрелките нашия живот,
а ние сме едни зяпачи
на неумолимия им ход.

Дали от суета обзети -
да бъдем тук, дори без дом,
не стреляхме в сърцата на поетите
и ги ограбвахме със взлом?!

Поредната последна гара
ни подминава, без да спре.
Припукват свещи от олтара
и плаче зимното небе.

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??