Навярно от лятната скука обзет,
голи хълмове вятърът брули.
И флиртува със жълтите дюли
този вятърничав хулиган проклет.
Ще затръшне порта, ще събори плет,
иззад ъгъла ще се изсули
с кипнали от лудост молекули...
Поп ще се прекръсти, ще ругае кмет.
В клоните с врабчетата ще пее,
по написаните ноти от белù.
Шумата събрана ще пилее.
Прах немирникът ще вдига, и поли,
чак додето в повей изтънее,
селото на шир и длъж обиколил...
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Вятърно ми стана ...Поздрав,Мите!