Не вярвам днес във вълчите устои,
светът заклещили в яростен капан,
духът ми не поставяйте в окови,
насреща ви е дързък хулиган...
Роден съм, за да свиря на китара,
да пея песни и се смея с пълен глас,
да препускам до забрава с ветровете,
а не да съм божествен, като вас..
И тъй дорде живот е ще да търся,
стихия, кръстена от огън и вода
на сърцето ми желана Дулсинея,
моя страстна обич и съдба...
Пада мрак, край мене бледи сенки,
протягат стенейки оглозгани ръце
без срам допивам сетна чаша вино
и тръгвам в нищото незнайно накъде.
© Боян Дочев Всички права запазени
Чудесно е!