Под твоята сянка, аз съм се скрила, 
с твоята кръв от греха се умивам, 
когато усещам, че нямам вече сила, 
при тебе Исусе, аз се отбивам. 

От пътя ти когато аз се отклонявам, 
когато в не правилен път аз вървя, 
даваш ми сила с която успявам, 
да зная и мога, къде да се спря. 

Дори да съгреша, отново ми прощаваш, 
когато се покая истински и от сърце
и винаги си с мен и никога не ме оставаш, 
в мрак и в беда, протягаш ти към мен ръце. 

Когато съм отново, сякаш в тъмнина, 
ти да ми помагаш, не преставаш, 
изпълваш ме със свойта светлина, 
в бурята ръката си към мен подаваш. 

Ти си с мене и не искам да умувам
какво ще бъде за напред, 
аз вече никак си не се страхувам, 
щом в живота си, си имам теб.