Имаш силна необходимост
от нещо ново и различно.
Липсва всякаква неповторимост,
всичко е сякаш апатично.

Изгубил си пътя, не виждаш посока.
От болка не страдаш, просто скучаеш.
До скоро разправяше, че знаеш урока,
но дали всъщност е добре да го знаеш.

Да, в неизвестното няма гаранция.
Наранява те близък, има болка и страх.
Но в обичайното си бледа инстанция,
безстрастно потъваща в скука и прах.

Да, имаш близки до теб в сивотата.
Изпитваш към тях обич прекрасна.
Но за някои от тях дълбоко в душата
копнееш да пробваш съдба по-неясна.

Тъжно е... не смееш да поискаш,
не смееш да отидеш и на крачка във мрака.
Нормално е... имаш нужда да стискаш
любимото, без да знаеш, че то може би чака.

Слаб си, мислиш, че не се нуждаеш
от тръпка със сродна душа.
Но силно за нея мечтаеш.
Страх те е? Мислиш ли, че греша?

Просто хвърли монета в небето.
Не на късмет, а за да осъзнаеш,
че докато пада ти вътре в сърцето,
разбираш какво всъщност желаеш.