Дай ми само парченце от твоята твърд, жилав корен
да се впия до дъно, до болка, до смърт, до скала.
Слънчоглед да съм. Господ с усмивка да гледа отгоре,
нямам сили, Родино! И помня каква си била.
Дай ми късче едно от небето, дори и без птици,
аз сама по къпини и драки перца ще сбера.
За да литнем към слънцето с теб, мъченице.
Да се върнат децата ти, българска душо добра.
Дай ми камък корав, като твоите сини Балкани,
та под него затиснато злото навеки да спи.
Да те има, Българийо моя! И райска да станеш!
Дай ми шепичка угар, бял дом и две стари липи.