Дете и аз съм бил,
в люлката съм гукал.
Държал съм мама будна
на стаята във зрака.
Дете и аз съм бил,
ожулвал съм си колената
и мама дълго, дълго
за мене си поплака.
Дете и аз съм бил,
губел съм се във гората.
На мойта мила майка
свивал съм душата.
Сега голям съм вече,
не скачам, не палувам.
Макар и тъй далече
ръчица майчина целувам.
© Хари Спасов Всички права запазени