И аз така, приятелю.
По празниците ще съм сама
и стихове разни ще редя.
А другите... другите нека
да са щастливи... да са
щастливи и заради нас.
С усмивка празниците
ще посрещат, а в нас
болката ще е господар.
Техните сърца ще ликуват,
а нашите... нашите ще тъгуват,
изпълнени с празнота.
Такъв е живота, приятелю драг.
В него има болка и тъга,
и от време на време
и мъничко любов.
denisima - 13.12.2013 г.
© Дени Всички права запазени
ТАЗИ НОЩ СЪМ САМОТЕН
Димитър Занков
Тази нощ съм самотен... Има много причини...
Не ме топли това, че и ти си сама...
Зима вее навън, но до мойта камина
е почти светъл празник... Но без тебе – кога?
Тази нощ не желая да мисля за празници!
И по Коледа даже самотно ще е...
Ние тук сме мнозина, но без теб ми е празно...
Липсва нещо от пъзела и от мойто сърце...
И остава надеждата за прекрасното сбъдване...
Вярата във успеха... И че имам криле...
Любовта към живота... Тясна лунна пътека
някъде към безкрайното, дето свършва с небе...
Все отвъдното чакаме, ала тук за кого е?
Сякаш следвам в съня нереална мечта...
Уморих се от чакане... Огладнях от илюзии...
Тази нощ съм самотен и боли от това...
Занвил, Стан, 12.12.2013г., 22,55 БГ